Съдба и коментари

Романът „Съдба и коментари” (1993 г.) е най-високо оценяваното произведение в сръбската литература и несъмнено заема ключово място през ХХ век, оставяйки следа в своето време. Това е поетичен и философски наратив, разглеждащ човешката съдба и нейната (не)възможност да бъде повлияна от историческите събития. В сюжета се включват три основни персонажа: руският офицер с сръбски корени Павел Волков, изпратен на мисия в Триест в началото на 19-ти век; сръбският историк Павле Вукович, който става свидетел на унгарските събития от 1956 година; и граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711), известна историческа фигура. Образът на въображаемия сръбски деспот служи като символ на човек, успял да се противопостави на своята предначертана съдба, свързвайки двамата други герои помежду им. Всеки един от тях търси изход от невъзможната любов и неблагоприятните обстоятелства чрез мита за райската градина като начин за достъп до друго време или измерение. Постмодерната структура на романа комбинира фикционални персонажи, лирически описания, действителни исторически факти, цитати от различни художествени творби и лични истории. Умението на Петкович да разказва спомага за свързването им в историята, която обгръща героите подобно на въздуха - пробуждайки сетивата към невидимото и неизказаното извън реалността и конкретните събития.