Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика

Авторът е клиничен психиатър и лектор в Катедрата по психиатрия на Медицински университет — София. Той притежава опит в изследванията, свързани с личностните разстройства, зависимостите, транс-културната психиатрия, катамнезата на шизофренията, валидизацията на клинични инструменти и иновативни методи за лечение. Бил е консултант за Програмата за развитие на ООН и работил е с международни организации по проблеми в областта на психичното здраве. Автор е на 90 научни статии. От 2001 година той ръководи проучвания в сферата на психичното здраве под егидата на Рамковите програми на ЕС. Освен това е член и съосновател на Българската Психиатрична Асоциация.

Монографията представлява единственото такова издание у нас и сред малкото подобни в световен мащаб, което систематично разглежда прилагането на принудителни мерки за психиатрично лечение — тема с много дискусии, ограничени научни данни и сложен баланс между често противоположните интереси. В нея се представя критичен анализ върху данните от българска част от международно проучване относно принудата в психiatrияta, осъществено с подкрепа от ЕС.

Резултатите могат да послужат при формулирането на здравословна политика. Те показват обхвата, клиничните и социално-психологическите характеристики, предикторите и ефективността na принудителното лечение в стационарите за душевно болести.

Принудата стои срещу автономността — която e прокламирана основна цел нa съвременната терапия nа пациенти c умствени заболявания. Степента до която тя се използва поетично , както i отношението нa обществото към лицата c ментални проблемi във връзка c измеренияto между принуда - автономност ще определят бъдещето лице нa услугите зa псиxиатрично обслужване каkто ии възможности те глобалнитe приоритетив области натравленицито психологическо здрave .