Подвигът на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година, в Скопие, близо до стария мост на река Вардар, смела българка на име Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Той стана известен с варварските си жестокости и мъчения над мирното население в района на Вардар, особено спрямо поробените българи. Целта му беше да осигури изпълнението на вековната мечта на сръбските потисници - да няма нито един българин останал в техния дял от Македония.

След извършването на атентата, Мара Бунева се опитала да избегне пленяването от страна на сръбските изверги и насочила пистолета към себе си с намерение да се самоубие. Тя отлично съзнавала какъв е нравът на сръбските поробители. Няколко часа по-късно тя почива от раните си, а тялото й остава неизвестно къде захвърлено. Вероятно сръбските инквизитори са били уплашени дори от мъртвата й форма и са треперели при мисълта гробът й да не стане свещено място за поклонение и клетви за отмъщение сред поробените българи.

През 1941 година местните жители в Скопие поставят паметна плоча там, където е станало покушението – като знак за признателност към героинята им, която загина едва на 25 години за свободата.

След 1944 година паметната плоча е разрушена от сърбо-коминтерновските убийци. Подобна съдба сполетява всички новопостроени мемориали в чест на Мара Бунева след 1989-та до настоящия момент. Това представлява типично варварство и ежедневна практика от страна на сърбите срещу всичко българско в Македония.

За нас, българите, подвигът на Мара Бунева заслужава най-великолепния и запомнящ се паметник. Затова публикуваме тази книга – с цел нейният акт да бъде помнен; със стремежа светлината върху сербийките зверства никога да не угасне; както и желанието все още днес по земите около Вардар систематичното унищожаване на всичко свързано с България чрез действията им продължава без прекратяване.

Нека изградим във всяко сърце тачене към нашата героиня Мара Бунева – истински символ благодарност от цяла България!

Паметникът ще увековечи живота й пожертван в борба против страданията наложени над своите хора и за свободата завладяната родина...
Никола Григоров