Лудите, които ни управляват

„Властта е като наркотик, който полудява всеки, опитал я“, твърдеше Франсоа Митеран. Необходимо ли е човек да бъде малко луд, за да достигне до власт? Да притежава известна мегаломания, за да се стреми към върховете; леко параноичен - за да се защитава от предателства; и дори с нотка на психопатия - за да елиминира конкурентите си...

За медиите нещата са очевидни: Джордж У. Буш е описван като „аутист“, Силвио Берлускони - „мегаломан“, а Никола Саркози - „прекалено хиперактивен“.

Но каква е истината?

От половин век насам в Америка съществува дисциплина, която изучава личностите на управляващите - политическата психология. В ЦРУ и зад кулисите на международните преговори "политическите профайлъри" внимателно анализират лидерските качества. Те разглеждат речите им, проучват дори най-малките жестове и интервюират техните асистенти с цел обработване на информацията. Паскал дьо Сютер общува с експерти като Джералд Поуст, Обри Имелман и Дейвид Уинтър и задава въпроси на водещи специалисти по психология: Антониу Дамазиу и Пол Екман.

Тази книга разглежда именно политическата психология. Тя изследва както общото поведение на лидери, така и конкретни световни фигури, чийто характер влияе върху живота ни всички нас. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран и Саркози разкриват овластената фигура в нова светлина. „Лудостта сред управляващите“ представлява интересна и полезна книга както за тези които управляват, така и за онези които следят действията им. И двата типа читатели ще осъзнаят колко сложно може да бъде управлението - първоначално те могат да научат какво не бива да бъдат в ролята си или кого не трябва да подкрепят при гласуването.