Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения за мен имат особено значение. Те са творби от моите ученически и студентски години. Бях на 15, а след това на 21 години - влюбен, наивен и невинен. След училище се качвах на велосипеда си и отивах в морската градина, където сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах тетрадка с широки редове и пишех с молив, защото химикалките все още не бяха налични. Възхищавах се от Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев; току-що бях открил произведенията на Лилиев и Багряна – най-старите антикварни издания. Не четях съвременна българска поезия, тъй като новите млади автори още не бяха известни; беше 1955 година.

С огромно удоволствие навлизах в света на поезията, експериментирах с различни форми и особено харесвах белия стих. Но ми се струваше прекалено лесен и затова постоянно усъвършенствах класическите техники. Писах интуитивно само за себе си и ревностно пазех стиховете си в тайна дори от момичето, вдъхновило повечето от тях.

Не ме интересуваха социалните теми; писах основно за голямата си първа любов – преминала през много изпитания и останала почти платонична. Някои мои творби разглеждаха смъртта... Както всеки юношески ум имах чувството, че животът ми скоро ще приключи, но времето показа друго.

Понякога споделях мислите си за баща ми – оклеветен και убит твърде млад при трагичната загуба му когато аз бях едва седемгодишен.

След толкова време реших да публикувам тези ранни стихотворения, защото осъзнах колко много ги обичам - дори повече отпреди. С всичките им очевидни недостатъци те остават част от моя живот - най-чувствителният και искрен момент.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ