Лекции за богочовечеството

В своята духовна еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е усетил влиянието на мистичните традиции както от Изтока, така и от Запада, а също така на платонизма и неоплатонизма. Той се е вдъхновявал и адаптирал идеи от различни философи като Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и Хартман. Въпреки това, Соловьов винаги е проявявал независимост и изтънчен критицизъм в мисленето си, което му позволява да формулира оригинален светоглед. Неговата философска концепция има последователно онтологично измерение; принципът за единството на битието играе ключова роля не само в неговата онтология, но и във всички аспекти на метафизиката.

Въпреки множеството последователи сред известни философи, практическият аспект на Богочовечеството остава недооценен. Основната идея зад понятието Богочовечество се състои в актуализиране на човешката природа чрез преодоляване на пропастта между същност и съществуване или между осъзнатото и несъзнателното у индивида. Този проблем продължава да бъде значим с интелектуално значение под различни имена като разширяване на съзнанието или себеосъществяване.

Склонността на руския философ към концептуална философия и история формира основите на неговите систематични произведения. Соловьов притежава изключителен талант – логическите му умения комбинирани с художествени способности го поставят редом до най-влиятелните европейски мислители от края на XIX век до началото XX век.