Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменския университет „Константин Преславски“. Той е водил курсове на тема "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Научните му интереси обхващат балканското и индоевропейското езикознание, както и фонологията на българските и балканските езици. Най-забележителният принос на проф. Симеонов е свързан с ономастиката. Той е автор на над 250 научни статии, в които основно внимание се отделя на проучванията относно прабългарската тематика.

Настоящата монография, която досега не е публикувана, представлява първоначално цялостно изследване върху имената от прабългарската култура. В нея се анализират произходът, структурата и значението на народностното име българи, а също така въпросът за етническата идентичност на самите прабългари. Чрез ранни китайски и византийски извори авторът достига до заключението, че прабългарите неправилно са определяни като тюрки. Предоставят се аргументирани етимологии за племенните имена чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури, котраги и други. За родовите названия от Именника на българските ханове или надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил и Кубиар предлагат нови интерпретации. Професор Симеонов предлага мотивирани обяснения за ханските имена Аспарух, Крум, Борис , Боян и Чавдар. Изследването включва десет географски названия с предполагаем прабългарски произход.