Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, по средата на миналия век. Това означава, че голяма част от живота ми ще остане свързана с онова столетие. Играех футбол из улиците на Коньовица и там получих първите си уроци за Махленското право. Въпреки юридическото ми образование, това право остава най-справедливото за мен дори и днес, тъй като включва присъдата „Не е честно!“. Започнах да свиря на цигулка във втори клас, но след това я замених с китара в Немската гимназия и участвах в първата си музикална група. Когато стигнах до втори курс на Юридическия факултет, осъзнах че нямам сили или средства да се посветя на рокенрола и започнах да пиша. Първо научни текстове, после репортажи и сега вероятно ще се насоча към мемоаристика. Написал съм десетки хиляди статии и прекарал безброй часове в радиоефира. Участвал съм при основаването на различни медии – вестници, списания, радиостанции и телевизии. Но тази книга представлява нещото, което винаги желая да оставя след себе си; тя съдържа най-живите моменти от годините на моето поколение чрез представянето им от най-достойните хора за тази задача. Те не са просто младежи с китари; те са „Щурците“! Тези символични фигури преминават през времето и озвучават пространството ни със своите послания – учейки ни как да живеем свободно и уверено. „Вкусът на времето“ е нашето откровение пред самите нас както пред бъдещите поколения – деца и внуци. Приемете го като песента вътре във всеки един от нас - мелодията която носим без никой специално да ни е учил.

Румен Янев