Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е било изправеното придвижване, възникнало случайно по време на еволюцията, което е довело до условията за оръдейна дейност милиони години по-късно. Напротив, жизнената необходимост от постоянно използване на инструменти (при невъзможността за алтернативни адаптации) е предизвикала изправянето на нашия пряк предшественик и така го е трансформирало в човек. Този нов антропологически критерий, който представяме тук за разграничаване между последната животинска форма и първата човешка, прави идентификацията на съответните фосили значително по-ясна. Това не само че касае археологията (като предмети от ежедневието и следи от културна активност), но също така има значение и в палеонтологията (доказаното наличие на стабилизирано ортоградност).

Обсъждането и утвърждаването на оригиналните идеи относно антропогенезиса бяха затруднени както от липсата на активна професионална общност по антропология в България, така и от политическите ограничения, които наложиха авторът да бъде изолиран почти две десетилетия. Всичко това най-вече служи като доказателство за убеждението, че появата на човека не трябва да се разглежда като еднократен акт; тя представлява периодично повтарящ се процес; човекът не идва готова личност – той непрекъснато става такъв; а освен това някои успяват в този процес, докато други остават извън него.