Преводът и буквата или странноприемница за далечното

**Теория на превода**

Шлайермахер разглежда противопоставянето между двата основни подхода в превода: "Преводачът може да остави автора в мир и да доведе читателя при него, или обратното - да остави читателя в спокойствие и да приближи писателя до него." Според концепцията, представена по време на семинара, вторият метод е етноцентричен и хипертекстуален; той следва Платоновия стил и манерите на св. Йероним, който акцентира върху дълбокото значение на текста и отхвърля самия акт на превод. Напротив, първият метод – предпочитан от немския романтизъм – развива родния език чрез взаимодействие с чужд език и различна култура (както Фуко отбелязва за Клосовски при превода на "Енеида": "Дословността служи като точка за среща между латинския език и френския"). Този вид превод подлага себе си на изпитание пред чуждото слово и дори разкрива Чуждото като такова в контекста на собственото си езиково пространство.

Комбинирането на личния опит в превода, историческите изследвания относно значимите фигури в областта и разработването на концептуални разбирания правят труда на Антоан Берман особено важен.

**Заглавието**

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" осветява същността на работата. То представлява двойственост без препинателни знаци; нито едната част не е подзаглавие към другата. Въпреки че книгата се занимава с проблемите около буквалния превод ("Започваме с аксиомата: преводът е именно буквален перевед-из текст"), заглавието отклонява вниманието към връзката между самия перевод и буквата. Превеждайки „тленното тяло“ със символика във формулировката му — неговата твърдост, плътност или антитипично проявление — актът преминава през собствения опит с буквите (различен например от анализа). Буквата сама по себе си е настойчива сила; вдъхновява твореца зад текста. Тя не просто обозначава дума, а представлява пространство за обитаване, където думите губят своите определения και където резонира „битийността-в-езиците“.

Важно е множественото число тук; то указва не толкова Аристотеловия или Хайдегеров човек - животно с логос - колкото уникалните разновидности насред разнообразието. Основният ядро ​​на родния език функционира като приемник – подобно както Джойс го описва – включвайки полифонията от диалекти.
Ален Бадиу, Изабел Берман, Барбара Касен