Художественият метал на българското ханство на Дунав 7-9 век

България представлява удивителна страна с изключително разнообразно историческо и културно наследство, което често остава незабелязано в западната част на Европа. Макар че черноморските плажове и великолепните оперни гласове са известни, малко се знае за богатата история и археологически находки на страната. Няколко важни исторически места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав остават непознати за мнозина. С наближаването на членството на България в Европейския съюз интересът към нейната история естествено започва да расте.

Страната е поканена да участва активно в европейската научна общност, което вече е направила. В контекста на изучаването на ранната история българската научна общност може да играе ключова роля при разглеждането на отношенията между Византийската империя и съседните северни държави или връзките между степните традиции и средиземноморските култури. Новите методологии и интегрирането на природонаучни подходи поставят археологията все по-високо сред историческите науки.

Монографията от Станислав Станилов, публикувана както на немски, така и на български език, представя специален набор от находки: предмети от благородни метали, които предлагат нова перспектива върху културните процеси около Долния Дунав. Много от тези находки идват от частни колекции със смесени оценки относно тяхната стойност; обаче те могат да бъдат значим ресурс за научното проучване стига произходът им да бъде добре документиран.

С точната графична или фотографска документация предоставена от Станилов той полага основите за бъдещи изследвания. Той прави технически анализи и където е възможно - химични тестове с цел реконструкция на производствения процес зад всеки артефакт. Процесът по производство особено при украшения разкрива ценностите у едно общество; това ни позволява допълнително да осветлим мисленето му чрез традиционните антикваристични изследвания. Заключенията авторът извежда след внимателен анализ основан както върху наблюденията над находките така и върху наличните данни за Ранното средновековие.

Желая много радост, дълбочинно разбиране и вдъхновение при изучаване на настоящото произведение! Надявам се то да пробуди интереса към множество аспекти от българската археология а също така да служи като стъпка напред в интеграцията в рамките на европейската археологическа сцена.
Фалко Дайм