Лекарствени продукти

Книгата е структурирана в три основни части: обща част, специална част и раздел за други лекарствени продукти. В общата част се представят накратко химическата номенклатура (методите за формиране на имената на активните вещества), стереоспецифичните характеристики на действието, метаболизма, продръга и др. Специалната част разглежда различните категории лекарствени средства, организирани според фармакологичната класификация по указанията на СЗО. В рамките на всяка фармакологична група са описани химико-терапевтичните подкатегории. Подкатегорията с активно действащото вещество включва международното непатентно име (INN) на английски език, представляващо генеричното название на медикамента, както и търговските имена регистрирани в България. Освен това следват структурна формула, химичното име по IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS, физико-химични свойства и връзката между структурата и действието при наличност на информация от литературата. Завършва се с кратки данни относно действието и метаболизма. Разделът "други лекарствени продукти" обхваща препарати извън категориите в специалната част - антиоксиданти, хранителни добавки хомеопатични лекарства и комбинирани форми.

Книга "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" е предназначена за студенти по фармация а също така ще бъде полезна за практикуващи фармацевти в аптеките или производството както и за медицински специалисти като лекари или стоматолози. Тя представлява първи опит да се предостави изчерпателен обзор върху медикаментите от фармацевтична гледна точка с цел допълване знанията от областта на фармакотерапията.

**ПРЕДМЕТ И ЦЕЛИ НА "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ"**
Употребата на лекарствени средства датира от древността; първоначално те били извлечения от растения или органичен произход от животински видове. В началния период откритията относно нови медикаменти ставали случайно чрез непрестанно търсене сред растителния животински свят или минералите.
До 18-ти век лечението било основано предимно на нерафинирани натурални субстанции; последвалият период започнал второ развитие – тогава вече се използвали чисто химически изолирани вещества получавани главно от растения – например морфин през 1806 г., хинин през 1820 г., атропин през 1833 г., което значително повлияло изучаването им като структури кaто позволило синтетичното им производство.
През края му голям брой синтетични съединения с установен терапевтичен ефект били произведени благодарение напредъка във farmacetichna sintetika , важен момент бил периода между 1880-1900 година когато антипиринът (1883), аспиринът(1899), сулфоналът(1888) .
Ако към края иа деветнадесети век разработването налечебнобазиртнестинетокарзадостигало до успех , то двадесети век бележел пробив посредством биотехнологии - особено появяването пеницилин(1938г.) довело до множество антибиотицислед него кактосоздадохадаболее витамини аминокиселини ензими полизахариди .
Съвременният прогрес насочил усилията към находки срещу вирусние заболявания злокачествености проблеми със сърдечно-съдови системита .