10-те лъжи на македонизма

Всеки историк, завършил своята книга, неизменно се пита какво ще мислят хората след сто години за неговото произведение. Често авторите имат тщеславната надежда, че тяхното творение ще остане актуално и след дълго време. В моя случай обаче е различно – аз желая книгата ми да бъде напълно остаряла след век. Тоест, надявам се явлението македонизъм да изчезне не само след сто години, а много по-скоро.

Тази книга има за цел да разкаже на достъпен език истината относно основите на македонизма. Този концепт няма нищо общо с научната история; той представлява набор от лъжи, които установяват фиктивна древност на македонската нация, език и държава. Истината е съвсем друга: македонската идентичност произлиза от великосръбската политическа идеология в края на XIX и началото на XX век. Теориите разработени от сръбските учени като Новакович и Цвиич са плод на заключението, че българското население в Македония не може директно да бъде асимилирано към сръбския народ. Новакович открито заявява: "Ако не можем да ги посърбим пряко, поне можем временно да създадем у тях усещането за отделна нация." Според него така те ще бъдат малки и безсилни при евентуална интеграция със Сърбия.

Кралска Югославия обаче игнорирала тези идеи и третирала българите в Македония като сърби; несогласните били подложени на репресии – затвор или жестоки мъчения.

Сръбските комунисти проявили по-голяма хитрост - преди идването си на власт през 1943 г., те провели конгрес в манастир "Прохор Пчински", където учредили идея за нова македонска идентичност с писменост и държавност. След установяване на комунистически режим в Нова Югославия територията отново попаднала под контрол до 1992 г., когато започнали активно налагане именно тези категории чрез тоталитарния апарат.

Поради липсата на свободни медии и академична независимост тогавашните фалшификации могли спокойно да се утвърдят сред населението в Македония. Половин век по-късно част от обществото все още вярва в тези митове.

Демократизацията обаче заплашва подобен поглед върху историята – лъжите постепенно ще бъдат разобличавани благодарение на независими медии и научни трудове.
Възможността това веднага да стане е ограничена – мнозина във вече независима Македония (от 1992 г.) дължат своето обществено положение именно благодарение на македонизма; те упорито защитават тази версия срещу истината относно произхода й.

В демократичното общество правото самоопределяне е свещено право. Авторът уверено твърди намерението си не просто да руши предполагаема "македонска" национална идентичност сред читателите си както от Вардарска, така и Егейска Македония; а напротив - стремежът му е единствено да им предостави реалната история за техните земи и корени.
Божидар Димитров