Акатисти Кн.1

Акатистът се появява като песен на победа и благодарност към Пресвета Богородица. Хората я слушали, стоейки прави, което дало името й - акатист (от гръцки: акатистос - неседален), т.е. песнопение, при което не се седи.

Този текст е съставен от 25 отделни песни, които редуват 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с "Аллилуия", а всеки икос - с "Радвай се". Смята се, че най-старият акатист към Пресвета Богородица е написан в края на VI век, а вероятният му автор е преподобни Роман Сладкопевец, който бил певец в храма „Света София“ в Константинопол.

Най-ранният превод на акатиста датира от времето на свети Кирил и Методий (края на IX век). Вероятно около края на XIII или началото на XIV век е създаден акатистът към Пресладкия Иисус; предполага се, че той може да има връзка с атонското монашество и практиката исихазъм.

В следствие на акатиста за Пресвета Богородица започват да възникват и други подобни творби – първоначално във Византия и по-късно основно в Русия.