Проблеми и тенденции при планиране развитието на териториалните системи Ч.1

Решаването на териториалните въпроси в края на XX и началото на XXI век налага нови изисквания не само към националните власти, но и на глобално ниво. Глобалните предизвикателства, подчертавани от докладите на Римския клуб и периодично обсъждани от Световния икономически форум, все повече придобиват териториално значение. През последните десетилетия развитието на теорията и практиката се фокусира върху проблемите с урбанизацията, управлението на миграционни потоци, районирането и изграждането на структурата на регионалната икономика в зависимост от природния ресурсен потенциал и демографските характеристики по страни.

Регионалният подход е тясно свързан с процеса на глобализация във всички области на обществения живот. Възникват нови пространствени икономически и урбанизационни структури, които все повече функционират като управляеми територии. Локализирането на производството, услугите и инвестиции зависи пряко от глобалните и регионални пазари както и от пространственото развитие транснационални компании за производство, дистрибуция и търговия.

Новаторските информационни технологии създават възможности за ускоряване процесите в управлението във всички сфери – особено в либерализиращите се стокови, трудови капитали пазаръе а услуги. Регионална политика както планиране са основен акцент в изследванията. Теорията м методологията за управление над териториални системи привлекат интереса научници от разнообразие дисциплини. Регионален подход става все по-популярен сред бизнеса при управление икономика финанси инфраструктура архитектура градоустройство . Отличителното за сегашния етап развиване регионализъм като интердисциплинарна област знание е цялостното изучаване регулиране програмиране явления протичаща определена местност под влияние глобализация интернационализация