Приказка без край

Той се приближи към креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата. В този миг нещо в него издаде звук "щрак", сякаш беше задействан капан. Обзе го странно усещане, че с това действие е започнало нещо неизбежно, което ще повлияе на живота му занапред.

Бастиян вдигна книгата и я разгледа от всички страни. Корицата ѝ бе от коприна с цвят на старо злато и проблясваше при всяко движение. Когато я прелисти набързо, забеляза, че текстът е отпечатан в два различни цвята. Нямаше илюстрации, но затова пък имаше красиви големи начални букви. При по-внимателен поглед върху корицата той откри две змии – една светла и една тъмна – които захапвали опашките си и образували елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше написано заглавието:

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Човешките страсти са странно явление; децата не се отличават много от възрастните в това отношение. Тези, които ги изпитват, трудно могат да обяснят защо действат така; а тези, които никога не са били подложени на подобно чувство, не могат да го разберат.

Някои рискуват живота си заради покоряване на планински връх без ясна причина защо правят това; други губят всичко за любовта на човек, който даже не знае за тяхното съществуване; трети пък пропадат заради удоволствията или хазарта. Има хора, които мислят единствено как да бъдат щастливи някъде другаде и прекарват целия си живот в непрекъснато пътешестване; а има такива стремящи се към власт до последния момент.

В крайна сметка всеки човек носи свои собствени страсти.
За Бастиян Балтазар Букс тези страсти бяха книгите.

Само онзи, който никога не е прекарвал часове наред над книга - забравил всичко около себе си - няма как да проумее какво чувства Бастиян сега.
Той стоеше втренчен в заглавието на книгата – потискан от горещина или побиван от студени тръпки едновременно. Това бе мечтата му толкова време насам: приказка без край! Най-важната книга!

Той трябваше да притежава тази книга независимо от цената!...