Страх / тв.к.

Атмосферата! Атмосферата в литературата. Въздухът, който дишат моите реални герои, подчертавам - реални. Оказа се, че този въздух е също и нашият съвременен въздух. Събитията може да са различни, но мислите и тихият страх в душите на хората не се изразяват с еднакви думи; обаче страхът остава един и същ. Последиците за всеки индивид в период на Страх са идентични. Несигурността и леденият ужас от тъмното, както и задушаващата ни демагогия нямат специфичен цвят. Или ако имат – то той е единствено цветът на безнадеждността.
...И думите на Моканина звучат: Както ги е чул Йовков: Боже мой, колко страдание има по света, Боже!
Тошо Тошев