Храм на света. Поезия

За свети Нарцис
И за Изворите

Не съм сигурен дали си река или ангел,
чие тяло е от вода,
а вместо очи на крилете ти /или на брега/
имаш цветя.
Нищо не знам, нищо не разбирам и сега
всичко в мен се движи със свободата си.
Вървя и търся извор, стигам до него
като пред образа на светец,
покланям се пред теб. И когато се навеждам,
виждам своето лице украсено с анемони.
Целувам го и пия от него.