Храм на света. Поезия

За свети Нарцис
И за Изворите

Не знам дали река си или ангел,
На който тялото е от вода
И на крилете /или на брега ти/ наместо очи
Имаш цветя.
Не зная нищо, не зная, и сега
Всичко в мен се движи в пълна свобода.
Вървя и търся извор стигам там
Като пред образ на светец
Ти се покланям. И както се навеждам
Своето лице съзирам с анемони украсено.
Целувам го и пия.