Късметът на Бодкин

На лицето на младежа, който седеше на терасата пред хотел "Манифик" в Кан, се появи израз на срам - като смутен пес, който дава сигнал, че англичанин е готов да заговори френски. Гъртруд Бътъруик беше настоявала Монти Бодкин да упражнява езика си по време на ваканцията си на Ривиерата и нейното слово имаше тежестта на закон. Затова той, въпреки че знаеше какво ще последва, започна с неуверено:
- Ъъъ, гарсон...
- Мосю?
- Ъъъ, гарсон... искате ли малко хартия за писмо и един плик?
- Биен, мосю.*
Напрежението го обзе и той реши да премине към родния си език.
- Искам да напиша писмо - уточни той.
Подобно на всички влюбени хора със стремеж към споделяне на романтичните си чувства с целия свят, вероятно щеше да добави "до най-сладкото момиче", ако сервитьорът вече не беше донесъл поръчката.
- Воала! - каза сервитьорът. Той бе ангажиран с жена от Парижка страна и тя му бе казала колко важно е да практикува английския тук. - Мастило и хартии!
- Ох мерси! – отвърна Монти радостно за бързината му.

След като остана сам, без много забавяне разпростря листа върху масата и грабна писалката. В този момент настъпиха известни колебания относно началото на писмото.
Неговата несигурност при написването винаги го дразнеше. Обичаше Гъртруд повече от всичко друго; когато оставаха насаме и я държеше близо до себе си, можеше свободно да говори за чувствата си. Но все пак изпитваше затруднения как точно трябваше да ги изрази в писмен вид. Завиждаше например на братовчеда й Амброуз Тенисън — белетристът би написал такова писмо без усилия.

Важно беше веднага нещо да бъде изпратено по пощата; последната кореспонденция до Гъртруд беше отпратила една седмица преди това — снимка от плажа.
Сега се опита отново:

"Хотел 'Манифик'
Кан
Франция
Мило мое зайче,
Пиша ти от терасата..."

Тук осъзна пропуска си относно въвеждането в темата и скъса листа.

Започвайки наново:

"Хотел 'Манифик'
Кан
Франция
Безценно мое зайче,
Днешният ден е чудесен..."

Отново спря; почувства нуждата da внесе интерес чрез клюки или лични истории.
Огледайки се около него улавя погледа към дебел мъж с младо момиче — Айвър Луелин от Холивуд.

Монти записа новите наблюдения:
„Не виждам много хора около мен…“, но след известно време се замисли дали тази част действително носи стойност...

В крайна сметка решаваше текстове свързани със семейството ѝ могат също така добре дошли:
„Докато седя тук мисля за твоя баща… Как е?“

Обаче скоро съжали за избора si—неговият проблем със здравословното състояние изглежда сложен за разглеждане.