Пластовете на времето

От времето на неокантианството в науката се е установило определение, което твърди, че историята се занимава с индивидуалното и специфичното, докато природознанието разглежда общите явления. Обаче историята на науката вече опровергава тази идея. Хипотетичният характер на научните теории и взаимодействието между субекта и обекта по време на експерименти добавят "исторически" аспект към природознанието. От друга страна, многобройните социални и хуманитарни дисциплини бяха подложени на натиск за систематизация, което прекъсна единството на историческата перспектива. Както показа дебатът около Попъровата школа, разликите вече не минават само между природознание и хуманитаристика. Въпреки това нашата изследователска практика остана unaffected от тези промени, а резултатът е, че днешната историческа общност изглежда изолирана. Историята сама по себе си вече не знае какво точно е нейното място в факултета, който през последно време страда от деисторизация.
Райнхарт Козелек