Ей You!

Никога не съм изпитвал недостиг на самодоволство, но магията вече е приключила. Иван Царският син всъщност се оказа Иванушка Глупака. Трябва да кажа на това момиче, че всички негови идоли са вампири. "Дори и да е облечена в красив сукман, ще й го кажа - изразявах гнева си, размахвайки лявата ръка пред огледалото. - Какво правиш там скрита в храстите?" - продължавах да крещя, очаквайки появата на чернооката с глупава усмивка, чиито зъби ми напомняха за гъсеници. "Аз съм Аполон!" - вместо просто да говоря, май вече виках и удряйки по гипса, който бе заключил тялото ми. Може би успехите ми се губят сред множество грешки, но в този момент бях готов да обвиня баща си за неуспеха си — налетял на мама точно когато не трябваше. "А може би и сестра ми," добавих след кратко размисъл. – Но защо пък тя? Пак по същата причина — мама и татко! "Не, все пак моята сестра!" – заявих уверено пред огледалото. – Защото сутрин шумоли с различни пликчета и не ме оставя да спя." Въпреки всичко много зародиши оцеляват дори при далеч по-тежки условия. "Mother Fucker!" - добавих с удовлетворение. Бях обзет от странна страст; не желаях миналото ми да доведе до провал във настоящето. Бях готов да обвиня когото ли било — дори Светия отец (както и себе си), че е попречил на майка ми да направи аборт. И даже сестра ми със своите шумящи пликчета задълбочаваше чувството у мен за затвореност от главата до петите; сякаш всяка част от мен беше преминала през месомелачка. Такова е положението!