Взимам си думите назад

Всички настоящи ръководители на Русия са наясно, че произведението на Жуков представлява идеологическа манипулация. Но защо продължават да възхваляват него и неговите "мемоари"? Причината е проста: провалът на века се разкрива, а неуспехът в "освобождаването" на Европа, Азия и Африка става все по-очевиден. За да прикрият своите действия, комунистите активно разпространяват лъжливи твърдения за "неготовост". Те заявяват пред света, че руският народ няма способности и само при значително числено и качествено превъзходство може да постигне успех.

От всички маршали от времето на войната именно Жуков най-силно подкрепя антинародния режим. Заради това режимът поддържа култа към него. Именно затова му е поставен паметник - с основа изградена от фалшиви истории за недостигащи танкове, остарели самолети и недостатъчни дивизии. Паметникът на Жуков свидетелства за нашето примирение с клеветата срещу нас; приемаме я като истина и съгласяваме се с оценката му относно нашите способности.

Всеки човек, който е прочел мемоарите на Жуков, би трябвало да разбере колко дълбока клевета съдържат те спрямо Русия. Лично аз многократно подчертавам този факт в книгите си. Въпреки това също бях подвластен на комунистическата пропаганда – осъзнавах лъжливия характер на текста, но все пак смятах Жуков за велик пълководец... Сега обаче осъзнавам грешността си – той не е нито велик, нито истински пълководец. Искам да взема думите си обратно относно величието му и митовете около непобедимостта му.
Призовавам читателите ми да ми простят тази моя заблуда.