Българската идея и демосферата

Заглавието на книгата незабавно ни напомня за концепцията "Българска идея", която Стефан Попов разви в известна беседа преди около тридесет години в Западна Германия. В контекста на това, Тончо Жечев определи Попов като най-великия български историофилософ от двадесети век в своя труд „Безсъници“, издаден от „Летописи“.

Каква е спецификата на "Българската идея" у д-р Светлозар Попов, който добре познава произведенията на своя уважаван предшественик? Не представлява ли риск да нарече труда си със същото име? Такова впечатление би могло да се появи единствено ако двете идеи се припокриваха или имаше сходство между тях. Всъщност, Стефан Попов обсъжда духовните основи от Раковски до Траянов, които продължават да влияят върху националното ни развитие и днес. От друга страна, Светлозар Попов анализира понятието за нация и национална идентичност, подчертавайки техния отсъстващ статус през годините в българските медии; те са били тематика само сред политическата емиграция.

Основната разлика между двамата автори е в обхвата и мащаба на аргументите им. Докато единият разглежда периода от Раковски до Траянов, другият проучва историческите знания до настоящия момент. Според Светлозар Попов трябваше да насочим погледа си към Европа с цел да осъзнаем собствената си идентичност: досегашните усилия за дефиниране на "българската идея" след Стефан Попов приличат повече на работни планове по въпросите на страната. Опитите през последните години за разработване на единна концепция не показват значителен напредък.

Например концепцията предложена от колектив начело с проф. Г.Гелев и проф. Марков стигнала до идеята за волжките българи благодарение на публикации през последното десетилетие от Гео Донев и други учени. Зачитаемо място тук заслужават експедициите организирани от вестник "Нощен труд". Освен това фигурата на Серафим Северняк има важен принос с неговите статии във списание "Отечество", където той пръв засегнал съдбата милиони българи потомци кан Котраг.

Друга забележка касае издания като сп."Авитохол", "Българска орда" и в-к "Народен будител". Но сама по себе си “българската идея” просветлява историята ни още от началото – било то планирането при Имеон според П.Добрев или Алтайските планини според Т.Тодорова.

Авторът представя оригинален подход към темата чрез задълбочено изследване произхода и значението зад етническото название Българин - използвано като отправна точка за анализа му относно различни термини свързани с богове (тотеми), географски места (топоними) и народности (етноними) още отпреди хиляди години.

Книгата „Българската идея и демосферата“ носи духа гордост у народа ни но оставайки открита към диалог със света; тя цели мирното бъдеще през новото хилядолетие . По този начин творението на д-р Светлозар Попов предлага ценен принос както към нашето историческо знание така също извън него — пропагандирайки глобалната необходимост за мирно сосуществуване между култури , народности and цивилизации.

Димитър Боянов,
главен редактор
в-к „Народен будител“ – Варна