Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането

Илия Ангелов Галчев е роден на 15 септември 1917 година в град Велико Търново. Получава образование във Втора мъжка гимназия в София, а през 1940 г. завършва Военното училище на Н.В. След като напуска армията през 1946 г., продължава обучението си и се дипломира от Стопанския факултет през 1948 година. По-късно работи като счетоводител в различни фирми. Въпреки че преминава през физически и морални трудности, той остава верен на своите интереси към българската история и култура. Още докато е ученик, активно участва в създаването на ученически издания и списания. През периода 1945-1946 г., заедно с Трифон Кунев, публикува фейлетони под псевдонима ХУZ-13 във вестник "Народно земеделско знаме".

През годините Илия изследва множество архиви и се занимава с теми свързани с Българското възраждане, проявявайки специален интерес към историята на българската медицина и фармация. Участва активно в конгреси, симпозиуми и научни конференции, където представя новаторски или малко известни данни за исторически събития и личности. Публикувал е свои материали както в научни сборници, така и периодично.

След демократичните промени у нас края на 1989 година Илия Галчев става активен участник в обществено-политическите дела на страната. Наред с историческите си изследвания публикува над 200 статии по икономика и политика предимно във всекидневниците "Демокрация", "Анти", "Ново слово", "Ранно утро" , "Знаме" а също така във сп."Свобода", което е посветено на българските общности извън страната.

Той е автор на редица книги включително „Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870-1913)“ (1994), „Българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград (1859-1925)“ (1999), „С родолюбието на нашите предци“ (2002) и „Българската просвета в Солунския вилет“ (2005). Освен това е член на Съюза на независимите български писатели.