"Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца

Кои всъщност се срещат на пътя? Два съществуващи противоположни свята. От едната страна е плебейството на Бай Ганю, представено от невежество и простащина, а от другата - аристократизмът на Алеко Константинов, който включва не само социокултурен аспект, но и морално-психологически такъв. Ясно се противопоставят безродността и родовидостта, неграмотността и образованието, скъперничеството и щедростта, богатството и бедността.

От една страна имаме безцеремонност, арогантност, цинизъм и политическа изменчивост; от друга – деликатност, алтруизъм и искрена служба на благородни политически идеали с материална непристрастност. Бай Ганю презира учените; в контекста му Алеко Константинов е един от най-образованите хора за своето време. Той завършва Николаевския пансион и получава висше юридическо образование в Одеса; владее няколко езика.

С други думи казано: Щастливецът (ха-ха! - докато Бай Ганю винаги е страдалец) представлява истински руски-европейски интелектуалец – писател, преводач, учен и публицист-журналист. С лекота овладява различни таланти като писане, свирене или рисуване! Този универсален подход към изкуствата го поставя сред най-културните личности в България по онова време.