И вечността не стига

Франсоа Чън, роден през 1929 г., е китайски писател, поет, преводач и калиграф, който става натурализиран французин през 1971 година. След като завършва университета в Нанкин, той продължава образованието си в престижното Практическо училище за висше образование в Париж през 60-те години. На 13 юни 2002 г. получава членство във Френската академия и става първият азиатец с това отличие. Той е носител на ордена на Почетния легион.

Чън е автор на 39 книги – включително албум с негови калиграфии – които обхващат поезия, романи и есета. В творчеството му се проявява постоянен диалог между Изтока и Запада, както и между Китай и Франция. Романът „И вечността не стига“ представя живота в Китай към края на династия Мин чрез героя Даошън, който живее сред даоистките монаси в планината и притежава умения за лечение и предсказване на бъдещето. Един ден той напуска манастира (без да има положен обет) с решението да намери единствената жена, която някога е обичал – онази от младостта си преди тридесет години; среща им била кратка - само погледи и усмивки - но те оставили трайна следа върху живота му.

Историята на любовта между Даошън и Лан’ин достига своя връх със съединяването на две души след дълго търсене една друга. Чън споделя: „Тази страст олицетворява всичката носталгия дълбоко скрита в моята душа... Романът ми идва от човек с богат опит — изпитал много болка и загуба — подобно на мен самия, когато напуснах родината си; никога не съжалих за изгнанието си.“