Дневник на крадеца

„Дневник на крадеца” (1949) представлява роман, който може да бъде определен като автофикция. Главният герой Жан описва живота си в Испания, отношенията с любовниците си Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, както и кражбите, чрез които осигурява прехраната си. Той разказва за завръщането си в Париж и новите запознанства с любовници и престъпления. Изящният стил и богатият език на Жьоне представят един маргинален свят от уникална перспектива; силните образи правят романа шедьовър, а автора му – класическа фигура в съвременната литература.

Жан Жьоне е певец на злото, еротизма, насилието и хомосексуалната любов. Той е бил високо ценен от интелектуални личности като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети и Матис. Кокто го спасява от доживотна присъда в затвора, докато Сартр му посвещава философското есе „Свети Жьоне: комедиантът и мъченика”, целейки да покаже че „геният не е просто талант - той произлиза от най-тежките обстоятелства”. Важно е обаче да се отбележи, че много хора са били в сходни ситуации с Жьоне без да постигнат литературна известност.