Опасно честно

Петко Каневски не ни предлага огледала, не ни отстранява и не ни подлага на изпитания. Вместо това той разбива отраженията, преградите на лицемерието и симетрията на клакьорството, които създават основата за уседналост. Съжалявам, уважаеми читателю, но в тази книга определено няма спокойствие! Обаче тя е изключително привлекателна и трудно ще се измъкнеш без да формираш ясно мнение. Какво точно ще бъде то - ти сам решаваш и имаш правото да го направиш; вярвай ми, авторът би оценил ако то е най-вече искрено – дори ако това означава да бъде опасно честно по отношение на него самия.

Душевната му стойка, подобно на нашата собствена, зависи от степента на съдържащата се истина в нас. Дискусията относно личните представи за Истината е особено интригуваща в настоящата творба. Тук патосът предоставя свобода, тишината налага задължения, а спомените служат като отговори на Вечното и Познанието вместо временно бягство назад във времето.