Първостроителите на българската държавност

Книгата „Първостроителите на българската държавност“ предоставя задълбочен и комплексен анализ на времето от 619 до 716 г., когато се оформят основите на българската държава. Този период е белязан с интензивно развитие и реализиране концепцията за българска независимост, като проф. Атанасов акцентира върху значимата тривековна предистория, която го предшества. Значително достойнство на изданието представлява богатият визуален материал, както и включените исторически източници и обширната библиография.

В творбата читателят ще открие нови информация и обобщаващи анализи относно ранните ни ханове. Чрез интердисциплинарния подход към личностите и събитията става ясно колко по-богато изглежда нашето начало благодарение на последните археологични находки от Волга до Италия, новото тълкуване на писмените документи, актуализираната информация за монетите и печатите, стиловия анализ на съкровища и архитектурни явления. Ще бъде интересно да научим повече за патриция Органа – вуйчо на Кубрат – как той поставя началото на българската държавност и дори кога точно се случва това събитие. Постиженията на Кубрат – кан или каган, владетелството му около Днепър, интеграцията му с антици, славяни и други племена са особено интригуващи; както въпросът защо Аспарух е негов пряк наследник. Къде започва пътят му към Онгъла? Как мирът от 681 г. остава уникален в ромейските хроники? Накрая книгата разглежда Тервел – първият кесар și императорски зет "чужденец" със своя впечатляващ дворец!

И така: били ли са всичките наши основатели християни?

Авторът проф.д-р Георги Атанасов е роден през 1957 г. в Алфатар, Силистренско област. Завършил е Историческия факултет във Великотърновския университет през 1982 г., а след това работи като археолог в РИМ Силистра от 1983 г.. През 1990 г. защитава докторска дисертация по темата „Скалните манастири в Добруджа V–VI век“. През 1999 година получава званието доцент с две монографии: „Инсигнии средновековните български владетели“ и „Скала - крепост от Х–ХІ век“. След публикуването си през 2006 г., книгата „Доростолската епархия през Късната античност“, той става доктор по исторически науки; а през 2010 година вече е професор след успеха си с труда "Добруджанското деспотство". В своята кариера има над 220 научни публикации включително15 книги і множество статии в реномирани списания в Германия, Русия , Австрия , Франция , Украйна , Молдова , Румъния i Чехия посветени главно нa християнската археология ، скалните манастири , знаците nа власттa ، култa kъм светeц Геoрги， демографските промени ， паметницитe нa Дръстър i Добруджа ， мъченици oт ІI-ІV век .