Към никъде

Признавам, че е малко самонадеяно да коментирам великите мислители, но смятам, че опитът ми да разсъждавам върху техните идеи е по-почтен от това просто да приема готови концепции през целия си живот. В крайна сметка подобни размисли могат да бъдат полезни дори за здравето ни! Откакто съществува човечеството, различни визии за бъдещето на хората са предлагани и налагани – било утопични или заблуждаващо реалистични. Те се налагат чрез думи и молитви, с насилие и война. Религиозният фанатизъм, национализмът, фашизмът, социализмът и комунизмът – всички те без изключение се стремят да подчинят нашето мислене на идеята за предполагаемото бъдеще. Независимо дали става въпрос за този свят или някой друг живот след него. Това ясно демонстрира как правото на независима мисъл винаги е било ограничавано и как така бива нарушавана човешката свобода.

„Можеш свободно да мислиш самостоятелно, но мълчанието често е по-удобно.“

Непрестанното нарушаване на основната нравствена заповед „НЕ УБИВАЙ“ от началото на човечността до днешния ден не оспорва моралните принципи; то всъщност служи като доказателство за недоразвитостта в моралния аспект у човека. Хуманизмът представлява идея, докато агресивността остава сурова реалност.