Крематорът

„Авторът, чийто стил и литературен свят напомнят на Франц Кафка, всъщност никога не е чел негови произведения. С разнообразния си и ексцентричен начин на живот Ладислав Фукс се утвърдил като легенда и култова фигура в чешката културна сцена. В същото време той е обект както на съчувствие, така и на жестоки подигравки; за мнозина Фукс остава вечна загадка.

Така Мартин Путна деликатно обсъжда творчеството му, без да излага фактите директно. Но самият живот и творчество на автора нямат нищо деликатно. Ако пренебрегнем известния факт за сексуалната му различност, няма да разберем значителна част от литературните му размисли и човешките страхове, родени в тоталитарни условия – които след това са интерпретирани по нов начин. И двете системи осъждат всякаква интелектуална или сексуална индивидуалност: националсоциализъм срещу социализъм. Какъв избор има един обикновен човек или велик творец между две злини?

Ладислав Фукс, който според приятелите си винаги е бил извън времето и политическите конфликти, предлага своя собствен отговор – съдбата си чрез литературата.

Следвайки философията, психологията и историята на изкуствата в Карловия университет в Прага, той започва писателската си кариера едва на 40 години през 60-те години - „златното десетилетие“ за чешката литература. Тогава все още не познавал Кафка; вдъхновявал се е от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек плюс Тома Ман и Хемингуей.

Основният мотив в работите му е как насилието и страха увреждат личността. Неговата проза представя абсурдна реалност с разпознаваеми исторически събития като Втората световна война και Холокоста — те стават универсални метафори за човешкото страдание.

„Крематорът“ представлява една от най-забележителните книги на Фукс; тя функционира като симфония върху злото та раздробяването на личността под влиянието на идеологии против хората.

Романът притежава атмосфера наситена с тайнственост and мистицизъм; тук реалното се смесва с въображаемото във фантасмагорична действителност. Освен това използването na криминални или ужасни жанрове служи za абстрактизацияta on образа na злото i разобличаванeto na абсурда v действителността през психологическо проучване na героите."