Късна слава

Едуард Заксбергер преживява късна слава в напреднала възраст, когато един млад мъж го намира и споделя, че е чел неговата поетична книга "Странствания", с която той бил известен през младостта си. Този почитател му предлага да се присъедини към литературното дружество "Вдъхновение", където Заксбергер е смятан за идол от членовете. Първоначално изпитва неудобство при спомена за забравени времена, но впоследствие остава впечатлен от страстните дискусии относно истинското изкуство и решава да се включи в компанията на млади творци. Освен това се съгласява кокетна актриса да представи пред публика негови произведения. Възниква въпросът дали ще успее да създаде нещо ново.

Новелата "Късна слава" на Артур Шницлер за първи път е преведена на български език. Написана през пролетта на 1894 година, тя била преписана четиридесет години по-късно и оставена незабелязано в архива му. Произведението представлява ранен образец на литературната бохема във Виена и разкрива страхове и колебания у автора, който тогава е едва 32-годишен.