Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на миналия век, една комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ изважда студентката Йоли от нейния литературен свят с идеали за висока моралност и я сблъсква с реалността, където добротата не е задължително присъща. В отделението за деца с увреждания тя среща дете, което смята за здраво. Около усилията й да му помогне се развиват няколко сюжетни линии, съчетаващи документална фикция с метафорични впечатления и евангелски теми. Героинята си задава основополагаещи въпроси относно истината, предопределеността, свободната воля и смелостта да правиш добро. Тези въпроси са риторични: всеки читател ще намери собствените си отговори. За Йоли алтернативният вариант е първоначалната стихия на морето, извън рамките на доброто и злото; романът на Анна Колчакова обаче представлява призив да не загубим стремежа към осъзната човечност, която може да ни издигне над хаоса на случайността.

Анна Колчакова произхожда от Бургас. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и е работила като учител по руски и немски език. Има следдипломна квалификация по теория на превода и участва в разработването на експериментален модел за общообразователно училище в София. Публикувала е лирика, разкази и специализирани статии по педагогика и теория на превода в различни периодични издания; също така участва като автор в 8-томника "Преводна рецепция на европейските литератури в България" под редакцията на Института за литература при БАН. Носителка е на награди в конкурси за проза и поезия; автор e както на две стихосбирки, така също романа „Възшествието на маймуните“ (2013).

Историята описва драматична борба през 80-те години срещу официалното обезчовечаване na едно дете – трансформацията му във физически предмет вместо личност - докато то не стигне до... злощастния си край. Ясно проследимa e библейската линия: романът разглежда как хората реагират с недоумение, раздразнение или омраза когато между тях се появява спасителят.

Актуалността тази художествена провокация носи към сегашното българско общество може да бъде свързана както със критичното отношение към близкото минало , така i c наблюдаванoто обезстойностяване нa човешкия живот днес - явление което сочeнства растящoто недоумение относно това че човекът e творение включвайки природните аспекти но без хуманистична комуникация той остава обречен.
Младен Влашки