Някой си Лукас

Посрещнете Лукас с усмивка, защото пред вас стои един изключителен герой от творчеството на великия Хулио Кортасар – самият автор. Лукас се появява през 1979 година и чрез страниците на книгата със същото име представя образа на Кронопа от Аржентина в светлината, която неговите почитатели най-много обичат – чрез смеха.

Кратките разкази, които всъщност представляват размисли на Лукас за живота, са извън рамките на общоприетото. Неговата борба с реалността напомня за Дон Кихот; вместо мелници обаче пред нас стоят интраполации, комуникации и патриотизъм... Кортасар умело предлага идеи и термини, изграждайки сюжет, който заслужава множество титли — измислител, въображаемец и фантасмагорист.

Отдайте се на тази книга и се насладете на таланта на Хулио Кортасар в целия му блясък. След класическата „Игра на дама“, след провокативната „62/Модел за сглобяване“ и след „Истории за кронопи и фами“, ето че идва историята за Лукас. Писателят и героят стават едно цяло - някой си Лукас.

Хулио Кортасар (1914–1984) е част от групата латиноамерикански писатели, оставили своя отпечатък върху литературата през XX век. Той е роден в Брюксел в семейството на аржентински дипломат; през 1918 г. семейството се завръща в Аржентина, където той прекарва детството си и младостта си – учи там и започва да пише. От 1951 година до края на живота си живее във Франция. Безспорен майстор по отношение на разказването: сред произведенията му са „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959) и др., както романите като „Лотарията“ (1960), считан за един от основополагающите романи от XX век “Игра на дама” (1963) , “62/ Модел за сглобяване” (1968) а също така пътеписа “Автонавтите на космострадата” (1983). Освен това е поет и преводач. За първи път "Някой си Лукас" излиза преведена na български език.