Съчинения в 17 тома Т.12: Дневник Кн.1

Николай Хайтов остава жив в днешно време. Той е в сърцата на тези, които са били до него както в трудностите, така и в моментите на почивка; присъства както в стремежа му, така и в миговете на спокойствие; забелязва се във възходящия му гняв за справедливост и яснотата на неговата усмивка. Той беше непоклатим. Никакви житейски ситуации не можеха да го отклонят от избрания път или да го разубедят от борбата си. Беше безпощаден към противниците си, но същевременно проявяваше милосърдие. Удряше ги, но им предоставяше шанс да се осъзнаят и поправят. Не унищожаваше човека като личност – той се бори с пороците у тях, с лъжите и неистинността./Елена Алекова/