Рикша под дъжда

Ето един-два важни съвета за читателя на тази книга:

**Индия за двайсет дни**

Ако някой ти казва, че целта на пътеписите е да те запознаят с описваната страна, не му вярвай. Уважително кимай, но недей да се доверяваш! За подобна информация имаме справочници и енциклопедии - академични и по-обикновени; а пътеписът? Той представлява поток от думи, в който завърналият се пътешественик ще сподели своето усещане от непознатото. Ако този човек притежава дар слово, тогава става дума за истински пътепис. Това е сложен жанр – можеш да напишеш двеста-триста страници с факти или само със сто страници да предизвикаш завист у читателя за преживяното.

Някой беше отбелязал (не помня кой), че най-добрите текстове за дадена страна идват от хора, които са живели там поне десет години или такива, които са преминали през нея набързо. Знайте обаче: тази книга попада точно в последната категория! Ако след прочита й някой те попита "Кога е построен Тадж Махал?" - залагам се, че няма да знаеш какво да кажеш.

Не харесвам сравненията - тези помощни средства при обяснението; но все пак трябва да спомена колко удоволствие ми донесе четенето както на първата книга на Петър Бакърджиев "Двайсет хиляди левги без вода", така и на настоящата творба. Чувствам сходство с Джером К. Джером и Иля Илф и Евгений Петров с тяхната "Едноетажна Америка" или Алеко Константинов. Авторът умее добре да забелязва детайлите около себе си – онова което други биха пропуснали – и ги представя изкусно чрез своя разказвачки стил.

Макар книгата съдържа много информация относно Индия (особено архитектурата ѝ), тя не е научен труд или сух трактат; това е личният поглед на автора към страната през двадесет дни – една Индия изпълнена с рикши и автобуси „Тата“ (разбираемо необичайни). Страната тук присъства както в мизерията ѝ, така и в красотата на храмовете със сложните фризове.

Петър Бакърджиев пише увлекателно като човек отдаден на словото; той успешно ни въвлича в историите си чрез хумор относно собствените си приключения - моменти , които вероятно са били смешни чак след време. От страниците му избликват литературни препратки, намеци... Водейки ни към следващия храм под дъжда той показва как едновременно може един пътепис да бъде интелигентен и весел.

На мен ми изглежда ясно: Петър Бакърджиев определено не пасва идеално сред туристическите атракции описани в рекламните материали. Той разглежда Индия не като луксозен туристически клиент а като любопитния тийнейджер готовий проучване без страх от несгоди.

Така авторът кръстосва огромния субконтинент заедно със свои приятели (без доктор Милев) с намерение всичко това подробно изложи именно тук пред теб.
Страхотна книга!

Между другото Тадж Махал е строен от Шах Джахан in памет на жена му която починала при раждането му наследник . Но подробности около историята никога няма просто лесно откриваеми в учебниците...

Но защо точно “огледалце” нямам намерение да ти разкрия!
Чети самостоянтельно — ще го разбереш!

Христо Карастоянов