Апетит

Кулинарната страст, стремежът към власт и жаждата за любов - всичко това е част от жизненото влечение. Откритие на един град чрез неговите вкусове може да звучи странно, но е изключително чувствено преживяване.

Флоренция през 1466 година представлява истински свят на сетивата - сложна мрежа от улици, алеи, работилници, църкви и дори гробища, където съдбите на многобройните жители са сплетени. Всеки човек тук носи в себе си силни чувства. Нино Латини разбира добре, че за да се запази идентичността си и да не потъне в забрава, трябва да изпитва страст към нещо важно - а именно любовта.

Той притежава уникалната способност да усети вкуса на онова, което другите не могат. Всеки детайл и съставка оживяват у него като ярки картини; умението му достига нови висоти с приготвянето на разкошни ястия. С върха на езика си той усеща не само вкусовете, а също така цветове и форми - например мъхът става тучна ливада под въздействието на вятъра или пък мраморът придобива вкусa на самата вселена.

Но този дар е едновременно благословия и проклятие... Той му позволява да усети аромата на любовта; сближава го с великани като Леонардо да Винчи и Ботичели. Кулинарният му талант го свързва с влиятелни личности като Лоренцо де Медичи и папата сами по себе си включват Нино в политическите интриги около него.

Любовта към прекрасната Тесина Делмаца може би ще има фатални последици за него: тя го отвежда далеч от дома му и след време го връща обратно във Флоренция...

В една епоха белязана от гастрономически желания до крайност , разточителство , ренесансово изкуство с многоцветие и формообразуване , както политически заговори историята представя готвач със сърце художник който живее напълно чрез своите сетива .

Романът прославя чувствителността: ако Патрик Зюскинд („Парфюмът”) се занимаваше с ароматите, то Филип Казан прави аналогичното за вкусовете.