Похотливецът от град Тъга

В едно от своите интервюта, Кристофър Мур споделя на въпроса за тайната на успеха в писането: „Късмет. Освен това е важно да се наслаждаваш на процеса на писане. Бъди уникален и запомнящ се. Не забравяй, че качественото писане е свързано с умението да развлекеш читателите.“

Следвайки този принцип, той създава шест романа, които не само различават помежду си, но и имат три основни характеристики: безкраен хумор, дълбочина при разглеждането на самотата у необикновените личности и уникалност - когато държиш книга на Мур в ръцете си, никога не можеш да я сбъркаш с друга.

Сега предстои да се запознаем с първия роман на Кристофър Мур, публикуван в България - „Похотливецът от град Тъга“. Ситуациите около героите са крайно нестандартни и могат да обосноват определянето му като "роман на абсурда", изпълнен със сатиричен хумор и комични моменти.

Мур не е единственият автор използвал завоалирана сатира; можем да споменем басните на Езоп или остроумието на шутовете от времето на Шекспир. Неговите персонажи живеят в малко градче - привлекателна туристическа дестинация; полицайът там е наркоман под натиск от корумпирания шериф; дамските представители от религиозната общност са повърхностни клюкарки; а психотерапевтката предлага антидепресанти наляво-надясно.

Персонажите в творбите му често навлизат в сюрреалистичното и невъзможното - което всъщност акцентира върху индивидуалността им вместо да го квалифицира като фантастичен автор.

Относно себе си Мур казва: предисторията зад книгите му представлява неговата собствена биография преди написването им... „Учих антропология в Охайо след което преминах към фотография в Санта Барбара. Имах множество връзки с жени, но всички те решиха рано или късно, че трябваше да живея сам. На трийсет години осъзнах ,че все още нямам известност… Реших просто да напиша книга. След година излезе 'Наръчник за овладяване на демони', който привлече вниманието както към филмови права така и издатели от седем страни.“

На въпрос относно вдъхновението си по време интервю за списание „Фикшън Фикс“, той признава влиянието както от Вонегът така и Адамс: “Определено! Но истински вдъхновение черпя от Стейнбек - той пише с много любов към хората.”

Творбите му вече са разпространени извън пределите na САЩ до Англия, Германия, Франция и други държави по света...