Български дневници

„Български дневници” представлява досега непознато документално свидетелство за почти четиридесетгодишен период от българската история, обхващащ времето от 1887 до 1928 година. Авторът на текста е френският граф Робер дьо Бурбулон, който е назначен за личен секретар на княз Фердинанд и пристига в България с новоизбрания монарх. В своите подробни писма до майка си и по-късно до съпругата си, той увлекателно разказва като пряк наблюдател и участник драматичните събития в страната, ежедневието и нравите на българите през погледа на чужденеца. Той описва интригите и управленските практики в двора, уникалните характери на българските политици и военни, а най-вече – фигурата на българския владетел и неговото обкръжение.

Тези свидетелства от страна на този френски благородник, свързал съдбата си с България, са откритие не само за историческата научна общност у нас, но също така привлекателни за всеки интересуващ се от нашата история. Документите са били запазени в личния архив на неговия внучек граф Ги дьо Бурбулон; те оставали неизвестни дори за библиотеки и специалисти досега. Сега тези материали виждат светлина под формата на превод на български език за първи път. Затова „Български дневници” представлява изключително произведение както като исторически текст, така и като значимо литературно-издателско явление.