Тераса над Рим

Авторът споделя, че историята служи като повод за писане в стремежа да се открие нещо изгубено. „Животът е тук и сега“, добавя той, а не в някакво илюзорно прераждане или на друго място.

Сюжетът на романа "Тераса над Рим" се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, изпитва дълбока любов към една жена. За съжаление, тя е обещана на друг мъж, който от ревност му налива сярна киселина в лицето. Обезобразен от инцидента, Мом е принуден да се раздели с любимата си, която обаче остава в сърцето му до края на живота.

Киняр черпи вдъхновение и от новия стил гравиране — „черната гравюра“, възникнала през 1642 година. Тази техника контрастира с традиционните методи поради начина си на работа: при нея „бялото произлиза от черното“. Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните в произведението. Стилът включва кратки глави и изразителни фрази със значителна недоизказаност.

Героят пътува из различни градове в търсене на избягалата любов и непостижимата светлина; той балансира несигурно край пропастта – образец за неговото съществуване върху плаките. Сянка и меланхолия го следват навсякъде около предметите и телата. Въпреки натрупаните съмнения, творчеството на Мом представя хармония, коренно противоположна на ежедневните му преживявания. Макар опустошен от съдбата си, той подиграва ограниченията чрез смелите свои еротични гравюри; много от тях биват унищожени по заповед на властимащите — както светският ред така и религиозните институции често поставят под въпрос таланта на художника пред невежите хора без разбиране за изкуство.