Самоличност

Жан-Марк е в сън. Страхува се за Шантал и я търси, бягайки по улиците. Накрая забелязва нея отзад - вижда как върви и се отдалечава. Започва да я преследва, зовейки името ѝ. Още малко и ще я настигне, но тя внезапно се обръща към него и той с изумление осъзнава, че пред него стои непознато лице – чуждо и неприятно. Въпреки че това е Шантал, неговата любима жена, лицето ѝ изглежда различно и това е ужасно болезнено за него. Прегръща я силно, притиска я до себе си и със сълзи на очите повтаря: „Шантал, моя малка Шантал!”, сякаш чрез тези думи опитва да възвърне предишния вид на любимата си – нейното истинско аз, което вече не разпознава.