Среднощни деца

Роден съм в Бомбай... някога. Не, това не е достатъчно; датата е важна: родих се в клиниката на доктор Нарликар на 15 август 1947 г. Часът също играе роля. Добре, да кажем - през нощта. Но всъщност е важно да бъда точен... точно в полунощ, ако искате да знаете. В момента, когато пристигнах, часовниковите стрелки сякаш поздравяваха с уважение. О! Кажи го ясно и изразително: точно когато Индия започваше своето пътуване към независимостта, аз излязох на бял свят. Имаше въздишания от радост и пред прозорците имаше тълпи и фойерверки. Няколко секунди по-късно баща ми си счупи палеца на крака, но неговият инцидент беше нищо в сравнение с моя моментален сблъсък със съдбата - заради необяснимото влияние на времето аз бях завързан за историята - моят живот бе неразривно свързан с този на страната ми. През следващите тридесет години нямаше как да избягам от това положение. Гадатели предричаха бъдещето ми, а медиите отпразнуваха появяването ми; политици утвърдиха моя статус без никакви уговорки. Аз останах без право да участвам в собствената си история – Салем Синай или както ме наричаха по-късно – Сополивко или Късче луна – жестоко спорех със съдбата си и дори тогава не можех самостоятелно да се погрижа за себе си.

Но вече времето (без особена надежда за мен) напредва бързо и скоро ще навърша 31 години… може би? Ако тялото ми успее да издържи още толкова време! Нямам надежда за спасение или дори мечти за хиляда и една нощи щастие; трябва спешно да действам – много по-бързо от Шехерезада – ако желая приключеният ми живот поне малко да значи нещо истинско за мен! Признавам: най-силният мой страх остава безсмислието.
Салман Рушди