Храна за луната

Отново съм седнала на прага, сама с мислите си, в преддверието на нощта между залеза и тъмен час.

Както звездите се разпръскват една от друга, така и едно глухарче излетя от мен при полъха на вятъра.

Всичко е толкова деликатно, когато светлината се среща с мрака. Други вселени нахлуват неочаквано в нашия свят.

Сега усещам как мравката навежда стебълцето на живота, а капчица роса бавно изчезва от листото му.