*Феродо

Извадих една история от предишната си книга „Влюбени разкази“, тъй като остана незавършена - героят не понесе заслуженото наказание и не изпита отровата, която сам приготви. В този разказ бохеми споделят различни спомени в очарователната кръчма „Под липите“. Колкото повече ракия се пие, толкова повече детайли излизат наяве; всеки нов разказ обогатява предходния. Как можем да знаем, че доносник е докладвал всичко, дори и най-вълшебните истории, които само въображението може да създаде?
Ние, жертвите на тези действия, го санкционираме с тази книга. Надявам се справедливост да получат и онези доносници, които по известни или неизвестни пътища нахлуват в живота ни. Просто така – те живеят в душите ни и пишат своите смъртоносни репортажи.
Димитър Шумналиев