Историята на една любов; Ч. 2

"Четири месеца преди да си отиде.
Мама беше облечена в своя ярък пеньоар и седеше на дивана - любимото й място, под голямата снимка, на която сме аз, татко и тя: лятото на 1946 година. Вероятно единственото щастливо лято в техния живот.
Тя се съгласи да я записвам с видеокамерата – сега мисля, че е усещала наближаващия край.
Посещавах я всеки следобед четири поредни дни. Включвах камерата и я слушах. Понякога задавах въпроси.
Телефонът често звънеше и ни прекъсваше.
Синът ми Асен идваше при нас; търсеха го от „Монитор", където той все още работи като кореспондент.
Веднъж доведохме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко – тя беше само три месеца и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка – родена през годината на смъртта й."