Съчинения / Йордан Йовков

"Световните разказвачи – от Бокачио до Алфонс Доде – могат да бъдат допълнени с по-късни писатели, които притежават само част от качествата на Йордан Йовков. Няма да преувелича, ако заявя, че не съм срещал друг автор, който така пълноценно е обединил тези качества в себе си... Неоткритие му от учредителите на Нобеловата награда може да се разглежда като сериозен пропуск не за Йовков, а за самите тях..." Това споделя турският професор Сабри Есат Суявушгил. А какво мислим ние българите относно Йовков? Ако направим списък с негативни и положителни оценки за него, рискуваме да изпаднем в поредния срам. Позволете ми да цитирам режисьора Масалитинов относно реакцията към постановката на „Албена“ през 1930 г.: „Пиесата имаше успех сред зрителите, но критиката беше отрицателна. Критиците бяха драматурзи и усетиха опасност от конкуренция; затова се опитаха всячески да отклонят Йовков от театралното творчество и го възхваляваха единствено като белетрист." Този цитат показва още една форма на оценка - лицемерния комплимент.

Но стига толкова! Да продължим темата около Йовков, Нобеловата награда и нас българите. Все още lamentirame защото нямаме носител на Нобелова награда. Сред недоволните има и такива, които копнеят за тази отличия. Въпреки това мнението сред неутралните е ясно: смятат че причината е незнанието ни извън страната - те не познават нашите писатели или дори самия народ и неговия характер. Но това схващане далеч не е вярно; то ще бъде опровергано чрез реакциите към творчеството на Йовков, което ярко впечатлява още със "Старопланински легенди" (1927) именно благодарение на изразения български дух. Професор Артуро Крониа (италиански славист) отбелязва: „В неговото творчество присъства един особено важен белег... - той представлява българина. Именно това качество придава сила и художествена вдъхновеност на работата му.”
Йордан Каменов