Момичета

Ник Келман е образован млад мъж, който се интересува от история, изкуство и когнитивни науки, а страстта му към книгите е безспорна. Той напълно подкрепя известната мисъл на Цицерон: “Стая без книги е като тяло без душа”. В списъка с любими четива на Ник присъства романът “Завръщане в Брайдсхед”, а сред предпочитаните му автори са Борхес, Маркес и Фокнър. Всички тези аспекти ясно проличават в впечатляващия му дебютен роман “Момичета”, написан преди да навърши тридесет години. Произведението получава признание за най-добра книга през 2003 година от уважаваните публикации “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.

Вдъхновена от незабравимата "Лолита" на Набоков и пронизана с дълбочина по отношение на "Илиада" и "Одисея", тази творба не може да бъде сравнена с нищо друго, което читателите са срещали през последното десетилетие.

Романът разглежда сложността на мъжката сексуалност - страхове, желания и импулси - по един смел начин, който предизвиква объркване у читателя... Чрез него попадаш в ролята на наблюдател, разкривайки жестоката истина за мъжките митове и тайни.

Парите имат сила; желанието за власт и стремежът към младост могат да превърнат човек в цинично същество със страховито пресищане както социално, така и биологично...

Книгата поставя тревожни въпроси и не се колебае да покаже как зад маската на успешния богаташ може да се крие истинско чудовище.

Точно това качество те привлича към героинята й (както при другите подобни момичета), но именно то те кара бързо да осъзнаеш невъзможността за дълготрайна връзка. С времето те започват да стават като теб: апатични και преуморени. Но докато все още гледат света с очарование като ново непознато място, те ти напомнят за радостта. Те представляват малки островчета щастие; около тях усещаш живота си макар че всъщност вече си изгубил част от него. Тези свежи момичета в ярки бански костюми все още са достатъчно жизнени - готови са да опитат водните ски или парашутизма - защото все още не знаят какво означава нищо важно нито откритията сами по себе си. Да! Именно такива моменти търсиш у тях; но желаеш не просто физическа близост - мечтаеш сякаш духът ти ще обитава техните светове вместо само собственически притежания над телата им.