Нашето постчовешко бъдеще

Може би сме на прага на едно бъдеще, в което постчовешките технологии ще ни позволят постепенно да променяме нашата човешка същност. Много хора виждат тази перспектива като истинска свобода за човечеството. Тази свобода включва правото на родителите да избират желаните от тях деца, свободата на учените да извършват свои проучвания и възможността за предприемачите да използват технологиите за натрупване на богатство.

Съществува риск да се окажем принудени да приемем този нов вид свобода или пък умишлено да поемем отговорност за собствената си биология вместо просто да оставим всичко в ръцете на случайните сили на еволюцията. Ако това е така, трябва да действаме осъзнато. Постчовешкият свят може и да наподобява настоящия, но хората там вероятно ще имат достъп до по-добро здравеопазване, удължен живот и дори повишена интелигентност в сравнение с днешния ден. В същото време обаче той може също така да стане много по-йерархичен и конкурентен, водещ до социални конфликти.

Не бива да смятаме себе си за жертви на неизбежния технически прогрес, когато той не служи на човечността. Истинската свобода означава политическите общности сами da защитават своите ценности; именно такъв тип свобода трябва активно da упражняваме във връзка с биотехнологичната революция днес.