Да се отнасяме към правата сериозно

"Главите в тази книга са създадени независимо една от друга по време на интензивни политически дебати относно същността на законите, задълженията към тях и времето за спазването им. В този контекст политическата философия, известна като "либерализъм", която някога беше широко приемана сред почти всички политици, изглеждаше да е загубила значителна част от своята привлекателност. Хората с опит обвиняваха либерализма за прекалената му толерантност, докато младото поколение го упрекваше за закостенялост, икономическа несправедливост и участието във войната във Виетнам. Непредсказуемостта около правните въпроси отразяваше несигурността относно традиционните политически нагласи.

Различните глави разглеждат и защитават либерална теория за правото. Въпреки това те остро критикуват друга теория, която се счита за либерална и е много популярна - ще я наречем доминираща теория на правото. Тази доминираща теория има две основни компоненти и акцентира върху тяхната независимост. Първата част представлява концепция какво е правото; иначе казано, става дума за условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде вярно едно правно твърдение. Това е позитивисткият подход към правото, който заявява, че истинността на правните предложения зависи единствено от фактите относно правилата приети от конкретни социални институции.

Втората част касае какво следва да бъде правото и действията на познатите ни юридически институции - утилитаризмът предполага тези институции да служат на общото благо пред всичко останало. И двете части произтичат от мисленето на Джеръми Бентам.

Критичният анализ в есетата поставя под съмнение както двата аспекта на тази теория, така и идеята за тяхната независимост помежду им. Конструктивната част обаче акцентира върху идея от либералната традиция - индивидуалните човешки права - която не намира отражение нито в позитивизма , нито в утилитаризма. Бентам определя тази концепция като “помпозна глупост.” /.../ Роналд Дуоркин."