Саги за кралете на Севера; т.1

С това ново издание българските читатели най-накрая имат шанса да се запознаят с известните северни саги в превод директно от оригиналния текст. Авторът на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), който представлява значима личност за своята епоха. Произлиза от древен и влиятелен исландски род, бил е заможен и активно участвал в политиката, което в крайна сметка му коствало живота. Въпреки че заниманията му са били краткотрайни, именно те не определят неговото дълготрайно наследство. Като образован човек той става един от прочутите скалдове и автор на множество “исторически” предания, записани по разкази или стари хроники; вероятно той също така написва прозаичната част на “Младшата Еда”, важен източник за изучаване на скандинавската митология.

Заглавието на този сборник със саги - “Земният кръг” - подчертава представата за Земята като идеално оформена сфера, отражение на древните географски концепции. Освен това то указва амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Снуре действително притежава огромно количество знания, но те са ограничени до близката история около Средновековна Скандинавия. Затова "Земният кръг" всъщност се фокусира върху Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия — геополитическите реалности по онова време.

В творбите на Снуре можем да открием интересни примери за моделиране на идеи относно произхода както на човечеството (антропогонични), така и социалната структура (социогонични). Например една жена преди раждането си сънува велико дърво — долната част червена, средната зелена а короната бяла. Образът напомня световното дърво от традиционните космологични възприятия; тук обаче цветът добавя допълнителен слой значение спрямо социалните условия.

Основният въпрос остава колко точно сагите в цикъла "Земният кръг" могат да бъдат считани за исторически жанр. На пръв поглед детайлността им — включително имената хора и места — предполага истинността зад историите разказвани от Снуре. Много учени сравняват информацията от сагите с реални исторически личности и събития в опит да ги реконструират исторически. Все пак трябва да признаем, че много от описанията касаещи северните крале носят квазиисторически характер според терминологията използвана от В.Иванов и В.Топоров.

Вероятно съвременния читател ще намери трудно навигирането през многобройните имена представляващи генеалогичните линии; списъкът със сродници до девето коляно може би няма особено значение днес. За хората по времето на Снуре обаче подобна генеалогична информация играела ключова роля — родословното дърво легитимирало владетелите не по-малко важно отколкото техните лични достижения.